Iszaard (Нели Дерали)
62 137
19 апр. 2014 г., 22:14

Като песен 

  Поэзия » Любовная
1000 0 4

Да те чакам ли, моя любов?

Като песен на вятър?

Като сив хоризонт,

в който всеки път ражда се слънцето?

Като плаха сълза на сираче,

дарено по празник,

с дълго пазена притча,

прошепната ласкаво в тъмното.

 

Скитах много. Пребродих земята

до тебе да стигна.

Цяла вечност разпитвах

и млади, и стари къде си.

Но накрая разбрах,

че едва щом огледам се в истината

ще изчезнат между ни

прегради и тежки завеси.

 

И до теб и без теб е все тъжно,

едва поносимо.

И до теб ще боли,

а без теб е направо безмилостно.

Моя обич, щом трябва

на цялата вечност безименна

бих изпила сълзите,

но само за миг да те имам.

© Нели Дерали Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря
  • Простор и дълбочина едновременно!
    Поздрав, харесвам стила ти!
  • Благодаря ти, Мисана! Радвам се, че макар и малко на брой, има хора, които чудесно схващат смисъла на стиховете ми. Не ми е и нужно да са повече - това в известна степен би показало, че не ровя достатъчно надълбоко. Светъл празник на възкресението на любовта вътре в теб!
  • Отново много силно /до драматизъм/ стихотворение. Финалните редова са красноречиво доказателство за това:

    "И до теб и без теб е все тъжно,
    едва поносимо.
    И до теб ще боли,
    а без теб е направо безмилостно.
    Моя обич, щом трябва
    на цялата вечност безименна
    бих изпила сълзите,
    но само за миг да те имам."

    Жестоко и въздействащо признание, поднесено по уникален начин!

    Прозрението за любовта е заключено в следните редове на стихотворението:

    "Скитах много. Пребродих земята
    до тебе да стигна.
    ...
    Но накрая разбрах,
    че едва щом огледам се в истината
    ще изчезнат между ни
    прегради и тежки завеси."

    Само любов, до която достигаме, след като сме прозряли вече Истината е стойностна. Другото е илюзия и мираж. Защото преградите между душите остават /тук е мъдрото прозрение на авторката/.

    А каква любов без сливане на душите може да има?

    Поздравление, Из, за рядко хубавия и стойностен стих!

    И светли празници от мен!

    Твой: Мисана
Предложения
: ??:??