КАТО ПОСЛЕДНО СБОГОМ

Леко се отронват листата.

Гола остава липата.

- Хей – викна тя на листенце. - Ела!

Ще загина без тебе в зимата зла.

Докато плаче липата,

всички листа замръзват в земята.

- Защо си отивате?! Спрете!

Какво става на мен разкажете.

- Майко наша, не тъжи,

а с това се примири.

Напролет ще се върнем свежи и зелени,

ще те окичим с най-чудните премени.

А липата си заспа

и с нетърпение чакаше пролетта.

                                     Ралица Костова