8 дек. 2011 г., 19:58

Като приказка 

  Поэзия » Любовная
715 0 16

 

КАТО ПРИКАЗКА

 

На В.

 

 

Мойто слънце тази нощ засвети.

Припознах го в срамежливата луна.

Беше най-обикновена и самотна вечер.

И всичко сякаш беше както досега.

 

Но аз усетих скритата му светлина,

ей тука някъде, дълбоко вляво,

където се събираха звездите на ята

преди да отлетят през океана.

 

Звездите отлетяха – радостни и скръбни.

В мен поникна пролет посред зима.

Преди зора да зазори у мене съмна.

И вятър ми шептеше само твойто име.

 

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??