Дошла съм май с призвание
да те обичам непрестанно
и дори не търся оправдание,
колкото и да изглежда странно.
Май дошла съм да те нося
и в стихове да те изписвам.
То иначе пък за какво са
всичките мечти, с които те орисвам?!
Дошла съм да те помня,
а ти пътищата мои да пресичаш.
В този свят така огромен,
дано и ти толкова да ме обичаш!
© Галина Кръстева Все права защищены