Достигам до тебе

през много неволи,

през погледи скрити

и думите голи.

Все се изплъзваш,

все отминаваш,

но... дълбоко във мене

диря оставаш.

Сблъсквам се с рими

и строфи проклети.

Мисли редя си -

нестройни куплети.

Ти отминаваш

съвсем безразличен,

весел, игрив,

сълзлив, драматичен.

Като първата обич

те чаках, да мога

да взема искрица

от вечния огън,

който излъчваш,

с който привличаш.

Как да те накарам

и мен да обичаш,

наравно със други

творящи любови,

като мене, които

да горят са готови?

За мене мечта си,

чувство, прозрение.

Аз боготворя те,

СТИХОТВОРЕНИЕ !