Като снежинки в коледната нощ
опитваме се да ловиме мигове,
в които сме били щастливи...
Като прашинки след пролетния дъжд
потънали завинаги са в локвата
на спомените каменни и сиви...
И ако падаща звезда в нощта
роди в сърцето ни сияйно чувство,
то значи ли смъртта презряна,
че станала е кръстопът на наща същност?..
И заслепени от страстта
в препускане живота сме си пропилели. ...