13 окт. 2016 г., 23:33
Вечер страхотна.
Съботна.
Среща с осъществената мечта,
след толкова време.
Обичана и щастлива,
малко по-дива...
Жалко, нощта си отива.
Криво ни гледа луната,
нецелуната... Подивя!
Пак ти подарявам сърцето си.
Същото, изгарящо, както в първия ден.
Следва те, като сянка, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация