Като тичане по мост

21 янв. 2021 г., 10:26

Поэзия

352 1 2

И се случи така
- нито ти, нито аз сме го искали;
някой просто те спусна
върху моите равни безлистия,
върху моите голи поляни
и сухи потоци;
някой просто бе чул
как кънтят върху моста
ходилата ми
и, решил че съм се изгубила,
прати теб от небето.

И аз пожелах си пътуване.

Но дори и когато
просветна в тъмата от мисли
и когато разбрах,
че духът ми чрез тебе
очистване
си измолва,
а не постоянство,
оглушах,
ослепях,
онемях.
А то беше пиянство,
тежък сън, който още сънувам.

Е, поне като тичам
по онзи мост вече,
ще се събувам.

Като тичане по мост

Свързани произведения

Комментарии

Предложения