Като това малко кученце бях -
весела, невинна, красива.
Поставиха ми безумна цена.
Сресана – ето ме примамлива.
Никой не попита, какво аз
бих искала тогава за себе си.
Хванаха малката ми детска ръка
и в неизестното ме поведоха.
Цената трябваше аз да платя.
Ето – цял живот я изплащам.
С кучешки лай напреде вървя.
Сълзите, в душата препращам.
Господарите ми се сменяваха
все по подли, лицемерни и зли.
Веригата ми къса още скъсяваха.
Сипеха ритници в мойте зъби.
Унижавана, започнах да мразя.
Това неприсъщо е за мойто сърце.
Но вместо прилежно да пазя,
аз захапах противните ръце.
И от моята плът проля се кръвта.
Виех, веригата теглех до скъсване.
Смазана, но свободна съм сега.
Търсят ме... „Бясната“ съм кръстена.
Зная – куршумът им ще ме достигне,
но това е най-малкото ми зло.
Детето в душата ми ще намигне...
Ще полети извън земното кълбо.
25 08 2018
© Надежда Борисова Все права защищены