Kenietz (Димитър Кенанов)
7 10
19 мая 2006 г., 12:42

Като тревата 

  Поэзия
873 0 3
И ний като тревата
мъчим се да растем и оцелеем,
но се намира някой,
да ни подкоси или потъпче.
Тъй си мисля, докат разпускам
на една ливада чудесна.
Съжалявам и благодаря, тревичке.
Се някой ден и моят ред ще доде
и тогаз ще те нахраня...

© Димитър Кенанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря хора за отзивите
    Благодарете на тревата всеки път когато ходите по нея. Аз го правя често
    Живейте щастливо!
  • "Се някой ден и моят ред ще доде
    и тогаз ще те нахраня..."
    Страшничко е, но наистина страхотно си го казал, Митко. Хората, не обичаме да се замисляме над простичкия факт, че не само ние се храним...
    Поздрави за стиха!
    Вестин
  • Страшно ми хареса това. Браво!
Предложения
: ??:??