valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
26 янв. 2022 г., 08:00

Като тях сме 

  Поэзия
325 0 2


Дърветата през зимата са сенки
на българския начин на живот.
Голи клонки, празно пусти пейки...
Премръзнал от надеждите народ.

Дърветата през пролетта поемат
глътка въздух, за да разцъфтят.
Хванали се вече за зелено,
те вече се полюшват с благодат.

Дърветата през лятото спасяват
птиците от жарките лъчи.
Облечени борбата отстояват
и вяра има в техните очи.

Дърветата през есента униват
и бавно се събличат от листата.
Мечтите за разкоша им изстиват.
Покриват с пъстротата си земята.

А после зима – пролет, лято, есен...
Години се въртят и се повтарят.
Народът също не живее с песен...
Надеждите със Бога разговарят.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми стихът ти, Валентин.
  • Аз обичам този наш климат, различни цветове, разнообразие. Такива сме и ние - многообразни. Едно само да не губим - любовта помежду ни! Поздравления
Предложения
: ??:??