Като в приказка
Е, хайде, стига вече сме говорили.
Понякога е нужна тишината.
Какво делим, защо изобщо спориме?
Превърна ме от близка... в непозната.
Очаквах те да дойдеш, не го крия.
Но времето превърна във безкрайност
(Наляла съм си, да. Отдавна пия.)
това за мен е вече... обичайност.
Сега и за последно ще попитам:
защо чрез мен се мъчиш да възкръсваш?
Аз свикнах и сама да се напивам.
Нахлу неканен тук, да ме прекъсваш.
Изглеждаш ми несигурен. Защо ли?
Какво те прави толкова потаен?
Заслушай се в сърцето, то те моли.
Животът е един, не е безкраен.
Е, хайде, събуди се, не сме в приказка.
И няма ги героите усмихнати.
Вълшебни думи, сбъдващи се сънища.
Това са отживелици... отминали.
Не съм за теб. Звучи ли ти банално?
Понякога мълча... сега говоря.
(От сладката любов ми е безсолно).
И нямам сили вече... да се боря.
Откъслечно те чувам. Изкрещи го.
Страхуваш се, че днес ще ме намразиш?
Не ми е чуждо, хайде, повтори го.
Преди да тръгнеш, знам, ще ме погалиш.
Очите ми са сухи... за последно.
Недей и ти да плачеш, че се свиква...
Върви да търсиш своята принцеса
в каляска... непревръщаща се в тиква.
© Кремена Стоева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
!!!!!!
Май и аз трябва да пийна едно след този стих!
Поздравления! -
Страхотно!!!
-
Ами, Майче... те истинските принцеси са на изчезване... Както и истинските принцове. Ама, надеждата умирала последна!
Дано, всичко хубаво предстои!
Благодаря! -
Толкова тъжно, но истинско и прекрасно написано!
Креми, хубавото предстои! -
наздраве, приятелко - за истинските принцеси!
-
Светле, това разфасоване направо ме разби!
Искам си те цяла, като дойда.
Деска... Преживява се, мацка!
Благодаря ви! -
Хареса ми !
Много силен стих ! -
Креми..., все едно говоря, чрез това което си написала...! Що ли така го усещам!?
Отново съм втрещена!!! Много е силно и истинно!!! -
Това направо ме...разби, разфасова...Прекрасно, истинско, невероятна си!!! Ще си го чета пак и пак!!!
-
Насълзиха ми се очите....до болка ми е познато всяко редче написано от тебе!!!
НЕВЕРОЯТНО Е!!!! -
Благодаря ви!!!
-
"Очите ми са сухи... за последно.
Недей и ти да плачеш, че се свиква...
Върви да търсиш своята принцеса
в каляска... непревръщаща се в тиква."
Каквото и да кажа ще бъде малко...
!!!Страшно ми хареса!
-
Поздравления, Креми!!!
Прекрасен стих!!! -
Поздравления!!! Прекрасно е!!!
-
Страхотни са всичките ти стихове. Имаш неповторим стил. Не съм особен разбирач, но много харесвам твоите творби. Различни са и близки Успехи напред
-
Силно,истинско,завладяващо.....!
Прегръдка Креми! -
Хареса ми, да... Реализъм.
И все пак, нека някъде там дълбоко
частица детска наивност да ни остава.
Поздрав и усмивка. -
!!!
Ееех, прекрасно!
...и мълча! -
Следващият път задължително ме викни! А този супер стих чудесно илюстрира защо си Незабравима Поздрав!
-
Стига си пила сама, ами налей едно и за мен
В тая приказка, дано има щастлив край!!! Прегръщам те! -
Много ултимативно,бе Креми
Но пък силно!
Прегръдки! -
Прекрасен стих!Навява ми тъга, познати чувства!Поздравления!
-
Прекрасен стих! Нямам думи!
-
(Наляла съм си, да. Отдавна пия.)
това за мен е вече... обичайност. -
Понякога е нужна тишината...
Така е мила Креми, няма смисъл
вечно да се тъгува, тишината за момент
помага преди новото пътуване.С обич.
Отново великолепно стихотворение! -
Много силен стих!Поздравявам те!!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Знаеш ли,когато те чета,ме залива една такава вълна,която е готова да ме помете,да ме удави...И после да ме прероди.