Като въглен споменът ме пари

19 июл. 2011 г., 21:43

Поэзия » Другая

501 0 3

В памет на Любен

Между четири голи и страшни стени

ме притиска, гнети самотата.

Над леглото ми твоята снимка стои

неизменна - до болка позната.

Ти ме гледаш от нея, все млад и красив.

Знам, че мъртвите не остаряват.

Като въглен ме пари пак споменът жив -

само той след човека остава.

Ти не знаеш, любими, че аз остарях

и при мене дойде вече зима.

Колко трудно без тебе в живота вървях,

колко бръчки лицето ми има!...

От стената ме гледаш усмихнат, щастлив,

ала нищо не ми проговаряш...

Ех, живот, безпощаден, коварен и див -

върху живите всичко стоваряш!

Katriona (Кети Рашева)

2011-07-20T14:43:22+03:00

Все повече и повече харесвам твоята поезия, мила Слава, пишеш ги едни такива тъжни... покъртителни, хващат за гърлото
djudjii (Жанет Велкова)

2011-07-20T09:30:29+03:00

!!!!!!!!
Поздрав!
elenasim1 (Елeна)

2011-07-20T08:22:42+03:00

Тъжно посвещение! Да е добре там където е... Трудно преодолява човек загубите! Поздрав!