/поетът Дойчин Дойнов продава любовната си лирика за да въоръжава.... Има ли значение кого?.../

Любовните думи не са
нито гилзи за бойни куршуми,
ни олово за крехка душа...
Те са чисти, сакрални и чудни.

Те са смях, те са лъч, те са звън...
Та са всичко за белият свят,
а войната е гарванов сън
предвещаващ страдания, глад...

Любовните думи са за мен и за тебе.
Как може война да се вмести във тях?
Безумства които създават ни времето,
въпросът е: Беше ли? Отговор - Бях!...

Поете, не слагай в словата куршумите,
те сеят омраза и злоба и злъч.
Любовта е причина за сбъднати думи.
Любовта, тя е завка за мъж...

Няма да купя със цел да убивам!
Имам позиция, но нямам кумир!
Сълзите любовни - човешки разбирам,
но смърт от поезия - не е моят мир...