Думите не идват,

                                   в лепкавия мрак

                                   тишината вехне 

                                   от безлични хора.

                                   Пропълзя мигът,

                                   в който казах ''не''

                                   на човешкото море

                                  ''Аз не искам да съм втора''.

                                   В дрезгавото утро

                                   стъпките прохождат

                                   и нечути думи,

                                   сякаш на шега,

                                   във пришити спомени

                                   почват пак игра -

                                   чужди мисли сякаш ме убождат.

                                   Думите разкъсват тишината.

                                   В лепкавия мрак на човешкото море

                                   пропълзя мигът, в който казах ''не''

                                   на безлично тлеещите хора.