Отиде си баба...

Хлопна врата незатворена -

вратата на детството мое

с въздишка по село.

Тръгна си тихо,

дядо да търси там горе.

Само забрадката още чернее по светло.

Няма я.

Къщата празна е сгушила спомени...

Тихо проскърцване.

Лай на съседското куче.

Вятърът само разпитва нощес керемидите

как се е случило...

Казаха, станало бързо.

Казаха - леко притихнала

с поглед във тъмното,

казаха...

Всичко било от проклетата възраст.