Казахме си "Сбогом!"
Казахме си „Сбогом!” и дотук
бяха споделените, любовни поеми.
Времето отмерваше като капчук
наближаването на плавните промени.
Твърдиш, че косата ми вече не ухае
на цитрусови плодове и канела.
Докосването ми не може да те омае –
нежността му съм била отнела.
Сутрешното ни кафе е изстинало.
Палачинките с мед са втвърдени.
Лицата ни като в кадър застинали
отхвърлят плановете потвърдени.
Не беше ни трудно да сме заедно.
Това сякаш се превърна във навик.
Следата от топло изчезна безследно.
Не откликваме и на гузния повик.
Сълзите горещи ненужни са сега.
Дали и тях да сложа във сака си?
Не, оставям ги пред входа, на снега.
А ти със тях се оправяй някак си.
Няма обвинения или съдилища.
Отворени са за почивка клетките.
„Сбогом” е исканата, но и жилеща
на свободата махнала решетките.
© Биби Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Толкова прекрасно, истинско стихотворение!
Образно и разтърсващо послание!
Обичам да те чета Биби! -
Бях започнала да обяснявам действията си, но се спрях. Щяха да изглеждат като оправдания, а не бих искала да е така. Това е хубавото на литературата - всеки я интерпретира и анализира по свой начин, често различен от този на автора.
Затова благодаря за подробния анализ, който си направила, Али! Мисля над думите ти. Но също така изразявам себе си. А щом съм неразбрана и далеч от правилата на поезията, нека бъда подмината.
Чудесен подарък за рождения ми ден. Благодаря, за който!
Нека денят ти бъде изпълнен със слънце! -
Силно ти благодаря, Влади!
-
Благодаря ти, Веси!
Нека има по-малко жилещи "Сбогом" в дните ти! -
„Сбогом” е исканата, но и жилеща
на свободата махнала решетките."
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря ти за тази емоция, която предизвикаха в мен думите ти!