10 февр. 2019 г., 12:31
Излизам в шест, за работа от осем.
Прибирам се във осем, свършвам в шест.
Живот, къде си? - блъска ме въпросът.
Не си със мен, а уж си във прогрес.
Неделята е ден за хигиена,
за готвене... Не мога да се спра.
Кое е времето отпуснато за мене?
С два крака съм, а не със колела.
Часовникът и той е невменяем.
Прогонва сън във който съм щастлив.
Звездите, сутрин като псета лаят.
Замислен съм, сънлив и мълчалив. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация