Да, внезапно ѝ поникна корен:

взе че влюби се във нечие небе.

По презумпция остава си свободна,

но свободна ли е всъщност или не.

Мислите я пращат право в ада.

Чувства как превземат ѝ ума.

Обещават още обич за награда,

а награда трябва ли на любовта.

Да, неясен някак все остава края

и накрая няма кой да ѝ прости.

От душата си ще му откъсне, зная,

но небе изхранва ли се със трохи.

пп. Във вариантите нека всеки намери своята гледна точка, според предпочитанията си :))