30 мая 2016 г., 11:26

Казус 

  Поэзия
420 0 9

Да, внезапно му поникна корен:

взе че влюби се във нечие небе.

По презумпция остава си свободен,

но свободен ли е всъщност или не.

 

Мислите го пращат право в ада.

Чувства как превземат му ума.

Обещават още обич за награда,

а награда трябва ли на любовта.

 

Да, неясен някак все остава края

и накрая няма кой да му прости.

От душата си ще му откъсне, зная,

но небе изхранва ли се със трохи.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Да, внезапно ѝ поникна корен:

взе че влюби се във нечие небе.

По презумпция остава си свободна,

но свободна ли е всъщност или не.

 

Мислите я пращат право в ада.

Чувства как превземат ѝ ума.

Обещават още обич за награда,

а награда трябва ли на любовта.

 

Да, неясен някак все остава края

и накрая няма кой да ѝ прости.

От душата си ще му откъсне, зная,

но небе изхранва ли се със трохи.

пп. Във вариантите нека всеки намери своята гледна точка, според предпочитанията си :))

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??