Казваше тя...
Никой не разбира тази поезия,
Никой не съзира в живота си мелодия.
Отново се губи в думите смисъла,
Отново за нас няма вече хармония.
Не намерихме пътя към вечния мир,
Не си простихме и не забравихме всичко.
Отново болката във всички нас властва
И отново се губим в себе си...
Аз още помня това в главата си,
Защото шумът ми вече притихваше:
"Не загрозявай душата си!" ...