Кехлибарено зрънце
Залезът над старите борове натежава.
В червено, жълто и оранжево небето оцветява.
Вечерта с деня се прощава,
и това от векове, за щастие, не прекратява.
Обхваща ме мен, човека, тъга,
че като зрънце кехлибарено
от човешката броеница е залеза.
Тези зрънца броя и зная, че останаха по-малко!
© Мина Конарова Все права защищены