thedac (Димитър Драганов)
871 1129
7 сент. 2018 г., 03:38  

Кена̀р на живота ми скромен 

  Поэзия » Другая
286 1 7

Тогава нямаше хляб и се хранех от чувства.
Насред нищото бях, от „човеци“ напуснат.
Не догоних мечти в отмаляла неделя,
но отроних сълзи за делата ми смели.

Не доказах какво ме повежда по пътя,
и размазах стъкло, яростта ми бе тътен.
Те нарекоха зло и тъгата прикрита…
Без да питат „Защо?“, ме заляха с ритници.

Издържах и видях любовта да умира.
Възмъжах и съзрях, че животът зомбира.
Полетях без размах – но разбих се на пода.
Над тъгата растях и погалих възхода…

В планините житейски не спрях да се трудя,
и в гори тилилейски жарава да будя…
Пръстта е кена̀р* на живота ми скромен.
Финалът е ясен. Остава ли спомен?

© Димитър Драганов Все права защищены

кена̀р – край

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??