11 февр. 2020 г., 10:31  

Кент флош роял 

  Поэзия » Строгие формы, Другая
1424 1 5
Чак страх ме хваща, колко си приличаме,
играчи, покерджии обиграни.
Избягваме любовните капани.
Прикртити карти. Мизата – обичане.
Седим, мълчим и с каменни сме ликове.
Ва банк играя. Дяволът излиза.
И проиграл последната си риза,
прикрива Господ нервните си тикове.
Залагаш – на червено и рулетката
се спира на зелен хайвер. От лани.
След блъфа ще останат само рани.
И пак си си направил грешно сметката. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??