КЕСТЕНЧЕ МЕ ПЕРНА ПО ГЛАВАТА
... нали поет съм адски неизвестен,
и в столицата бях дошъл за ден,
изпрати ме един софийски кестен,
търкулнал се по „Руски” подир мен.
Туй кестенче така ме шибна яко,
че всичко мигом ми се изясни! –
ще ми върви по мед, масло и мляко
във всичките оставащи ми дни.
– Пусни си тото! – рече ми бакшишът, –
това се казва истински късмет!
Защото, брате, много хора пишат, ...