Мислите ми се търкалят като кестени,

весели и обли, по паважа.

Те са есенни, добри, естествени.

Малко тъжни са... Ще ви разкажа  

как сърцето ми – листо червено –

бавно се сбогува с тая есен

и танцува тихо, осланено,

недопяло свойта кратка песен.

Чувствата ми – кестенови също –

в миг поемат друми неизбродни

от обвивката с бодли - зелена къща -

вън се втурват зрели и свободни.

Във душата кротко се промъква

нова обич – гладка като кестен.

Летният възторг, уви, помръква.

Но красива идва нежна есен.