Стоим на плажа покрусени

и мислим пак за алкохол,

един простак е взрян във мене

и май ме хвана зъбобол.

Самотен пич запали ганджа,

подритна бабка хвърлен фас,

довява вятър дъх на манджа,

на мен ми писна май от вас!

Врагът спокойно крак поклаща

и джи ес ем звъни, звъни,

за схванат крак ме гадже хваща

и май че ще ме подлуди.

Небето, като дискотека,

гъмжи от облаци и дим,

минава фен с походка лека,

а ний стоим и бдим ли, бдим...

Каква другарска асамблея,

в престъпно ценен час виси

и киснем, и кибичим, блеем,

едва ли някой ще ни отмъсти.