Килим от листа
Вървя към нашето село, към дома,
отварям си вече сам пътната врата.
Стъпвам на килим от разноцветни листа,
лозови листа обагрени от есента.
Няма я и баба ми, една добра жена,
тя отиде при дядо високо в небеса.
Има скръб и мъка в мен и утеха една,
сам съм но усещам им тук духа.
Сядам пред къщата под старата асма
и връщат ми се спомените отнякога.
Когато бяхме малки заедно с рода си ...