Щракна сръчно затвора и пъхна цевта

във кобура, решен да сполучи.

Вън, на двора, подаде с гола ръка

къс месо на ръмжащото куче.

Изскимтя укротен кръвожадният звяр

и изгълта на две-три месото,

придружавайки своя строг господар

чак до паркинга на шатото.

Светят фарове. Нощ е. Джипът лети.

Скоро стига до мястото. Спира.

Днес смъртта – не животът – струва пари.

Има сметка, щом друг ще умира.

Килър беше целта – груб, първичен човек,

направляван от дяволска мисъл,

за душата си който не търсеше лек,

а животът му беше бактисал...

Сви зад ъгъла, дебнейки, жаден за мъст,

изпълняващ поръчките срочно.

Щом прицели се, сложи на спусъка пръст,

стреля в упор, премерено, точно.

После бързо прихвана наново целта –

бе уверен, че пак ще улучи.

Но... отсреща куршум заблуден долетя...

Непредвиден обрат се получи!

Няма спор – огнестрелната рана кърви!

Секна въздухът в гърлото... Млъкна.

За смъртта му кой дявол похарчи пари?!

Не разбра. След секунди издъхна.