13 янв. 2018 г., 11:34

Кладата на твойта младост 

  Поэзия
4.5 / 2
535 0 1
Лицето ми с усмивката на Мона Лиза
наполовина щастливо, че си щастлива,
а половината от болка изкривило,
че никога сърцето няма да те има!
В очите сълзите потичат,
една от – мъка другата – от радост,
изгарят чувства противоречиви
на кладата на твойта младост!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Димитров Все права защищены

Предложения
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...

Ещё произведения »