КЛАДЕНЧОВА ВОДА
/tanq mezeva и rudin/
Вода ще ми извадиш с туй ведро, от него да отпия с бавни глътки, да ме запомниш с всичко в мен добро и с този стих, преминал като тръпка.
Вода ще ти извадя, кладенчова, та с жадни глътки да отпиваш... мен. Със стихове, душата да пребродиш, а после да запееш мил рефрен.
Рефрен да пея, надали ще мога, но всеки път в душата ще надничам през тъмните очи, о, белонога, любов и страст стаени в тях прочитам.
Дали съм белонога?! - аз не зная. Но нестинарски дух съм скрила в плен. И огнен танц, душата ми - омая, завихрено танцува нощ и ден.
Увлечен съм от шеметния ритъм на твоята душа и на снага. Къде вървя? – не искам и да питам, на кладата ти, знам, ще изгоря.
Жаравата ще пръсна по земята, светулчено светът да заблести. А щипка прах, поръсена в водата, магийно... жадните ще утоли.
|