КЛАДЕНЕЦЪТ НА ВАН ГОГ
Аз някога рисувах слънчогледи
Не знам защо внезапно оглушах
и четките си разпилях в безреда.
А във главата ми извира смях.
Светът край мене стана мръснорозов,
а помня го, че беше тъмносин.
Преследва ме отвесната ви проза,
която ми пробутвате за стих.
Такава непонятност ми е чужда.
Харесваше ми да беседвам с Бог
и той да отговаря само в нужда. ...