Клетка от сълзи

3 июл. 2009 г., 23:06

Поэзия » Любовная

630 0 2

Сърцето ми в пещта гори,

и огънят обгръща го зловещо,

жаравата го пари със очи

и в пепелта потъва то безмълвно.

Сърцето ми за теб тупти

и бликват сълзи от моите очи,

сърцето ми за тебе вика

и в мрежите ти се оплита.

Обичаш ме, нали?

Ела и ми го покажи!

Не ме затваряй в клетка

изкусно плетена

от болка и сълзи.

Ела при мен,

сърцето ми спаси,

милвай ме по-нежно от момини сълзи,

с цветя косите ми покрий,

очите със целувки затвори,

безкрайни ще са дните с теб

и слънцето ще бъде по-красиво,

залезът ще ни докосва

с розови мечти,

луната името ти ще шепти,

а всеки изгрев –

надежда ще ни носи

надежда за бъдещите дни

и за любовта, която в нас гори.

real_def

2009-07-29T21:46:41+03:00

Ти не трябва да бъдеш затваряна в клетка от сълзи, защото си красива!
mikebelan (Андрей Иванов)

2009-07-27T11:16:31+03:00

Останах без думи. Сега ще ме накараш да прочета всичко, което си написала. Това произведение изглежда съвършено от всякъде, от където и да го погледнеш. Когато някой пише за сърцето със сърцето си, става наистина красиво.