Клетници
Щастлива съм, че в цялата тълпа
сърцето ти препъна се във мен -
май не е толкоз сляпа любовта,
май вижда всеки поглед замъглен.
И тъжна съм... Понякога не би,
не би било добре да се прегърнем.
Какво ли пише в сетния ми стих,
останал на финала си изгърбен?
Да бе видял, че в тази синева
не прелетява даже морна птица
и спи целуната за сбогом любовта -
пленена, уморена гълъбица.
Щастлива съм, че щедрата земя
направи светъл път от Персеиди.
Тъгувам, че саката младостта
от своя космос няма да ги види.
И капещи горещите сълзи,
Свети Лаврентий в шепи ги събира -
плете за клетници тъговните венци,
разминали се толкова страхливо.
© Геновева Симеонова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Зиги, Ирина, благодаря ви от сърце!
-
Ами...
Пишеш стихове, които се съпреживяват. Заглавието е много точен изстрел. -
Великолепно, Геновева!!
-
Благодаря ви!
-
Тъжно и наситено с дълбока истина, хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
не прелетява даже морна птица
и спи целуната за сбогом любовта -
пленена, уморена гълъбица." Един човешки стих.
дали звездите са сълзи или Лаврентий ни изпраща..
нощта от болката пълзи и пак за гърлото ни хваща..,
И все пак ме разведри: "Щастлива съм, че щедрата земя
направи светъл път от Персеиди."