Не ще мечтая, търсейки утеха,
а думите си ще превърна в дълг,
не ще затрия в себе си човека,
изгаряйки го в тлеещата скръб.
Не ще пиянствам, с болката безверен,
заспивайки предаден, уморен,
и търсейки в чашката спасение,
тъй както слепият все търси ден.
Не ще се кая жертвен пред олтара,
не ще проклинам своя земен път,
не ще забравя своя дом и вяра,
заклевам се в това пореден път.
Не ще ридая жалко в своята слабост,
заричайки се в нечии слова,
във всяка болка има късче радост,
във всяка радост - мъничко тъга.
© Валентин Ангелов Все права защищены