Ще те позная,
дори
сред хилядна тълпа...
Ще те намеря,
дори
след хиляди лета...
Ще те усмихна,
ще те взема
във ръце...
Ти помниш ли,
че даде ми сърце?
Ще съкратя
пространства
и вселени...
В пустините
ще избуят
поля зелени...
И ще те върна
чак от оня свят,
и адът ще е рай,
а раят - млад...
Ще моля Бог,
да те открия пак!
Ще те намеря -
в паралелен свят!
Ще те изпия,
ще ти дам едно сърце,
за да обичаш
пак като дете...
© Нели Господинова Все права защищены