Помислих си, че този ключ е хвърлен
в най-тъмните човешки дълбини
и аз умирам в стихове прегърната
с венец в косите - хиляди вини.
Не, няма да ги върна в чекмеджето
опасно е - сърцето там мълчи,
но някъде встрани на лист в полето
от почерка на обич ще личи-
какво остана... фибите в косата
прибрали тихо галещи вълни...
Изплетената буря в бряг заседна
и търси ключ, а ти си почини...