Често пъти, мили,
на прозореца седях.
И често ти
виждаше ме книга да чета.
Винаги там чаках да срещна
твоя поглед съвършено красив,
но трудно моя от твоя отмествах
и в мене се получаваше зрив.
Вълнувах се и ти се възхищавах,
за мене ти бе всичко,
гледайки те, забравях
да чета книгата, миличко.
© Пролетното момиче Все права защищены