Жабокът (Гедеон)
369 2157
18 апр. 2022 г., 16:38  

Книгата 

  Поэзия
271 2 7

Бавно, бавно излита в небето,

като някаква синя мечта.

Той понесъл е нежно детето

с книга стара и куп чудеса.

 

Тихо плува сред облаци бели,

а светът е отдолу на длан.

Носи в себе си истини смели

и ефирен безкрая е блян.

 

Много тежести дърпат надолу

куп наука събрана в едно.

Сякаш книжно е някакво шоу

подредено за сляпо око.

 

Тих ветрец е подухнал високо

завъртели се бели витла.

Дъх поел е балонът дълбоко

полетял е по пътя съдба.

 

Тъй минават годините бързо.

Тя остава си още дете,

но е станала вярваща мъдро 

има обич и чисто сърце.

 

С​​​​​​транно пее си някаква песен,

като тиха молитва към Бог.

Там животът е толкова лесен

тъй далече от градския смог.

 

Няма сълзи и няма раздели.

Няма блясък фалшив, суета.

Към простора души са поели.

Търсят Истина само една.

 

 

По една аватарна снимка :)

© Гедеон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??