Отворената книга, в нея скритите глави.
Окото, без да мига, търси техните врати.
Не успяло да намери то своите мечти,
стичат се по него само кървави сълзи.
Капят върху страниците, вече пожълтели.
Скриват думите, отдавна избледнели.
Книгата разраства се, хора добавят думи.
Все повече расте, но и някак си се губи.
Страници откъснати, по земята пръснати,
кориците подплатени, вече обгорени.
Поредният човек думите подбира,
дума след дума и книгата умира!