Книгите са светли тайни.
Те ни мамят упорито
с тях по друмища незнайни
да достигнем до звездите.
Книгите са древни ракли
със съкровища. Бездънни.
И живота като факли
осветяват ни. Да съмне
във душите ни човешки,
да ни заблестят сърцата,
да забравим всички грешки,
да усетим свободата.
Книгите ни шепнат тихо
за любов и чувства вечни.
Омагьосват ни със стихове
и ни правят по-сърдечни.
Книгите са морски фарове,
блеснали в безлунни нощи.
От ума човешки дарове,
страшно нужни ни все още...
© Нина Чилиянска Все права защищены