"трябва ми код 
                            за взлом в мислите"
                                             Vessi Vlaich

Дали ще мога да вляза с взлом 
в мислите ти? 
Ще направя набързо погром 
и ще се върна във себе си... 
Но нямам нужния код, 
пробвам пак и пак, и пак, 
грешен е всеки мой ход!
Още съм на моя праг,
въртя се в главата си. 
А мислите мои се лутат, 
блъскат се, падат, 
не се предават... 
Особено една, 
напориста,
като нова луна... 
Решавам да я последвам. 
Почти я преследвам. 
Настигам я. 
Кажи ми, какъв е кода? 
Питам я, после се моля... 
Може би е надежда? 
А тя ме поглежда 
и с усмивка най блага
ми казва: 
Любов е кода, драга...
Любов изричам 
и в миг разбирам, 
че код друг не ми трябва!
Любовта е кодът за достъп
до всичко и всеки... 
Любовта е кодът за достъп
сега и навеки...