22 апр. 2020 г., 06:28  

Кодове на бъдещето 

  Поэзия
816 13 7
Умира вятърът в пустинята от мисли...
Ограбват птиците последните зърна на лятото...
В изсъхнало дърво полагаш мечтите си...
Кристална вода жадуват корените...
Прегърбени сенки те обграждат завинаги...
В сини орбити небето изпява последните песни на ехото...
Красиви дни те отвеждат в тунела на детството...
Бледи лилии докосват челата на надеждите...
Магията на местата, които не достигна
завръща прозрението -
мълния в необятно изумрудено пространство...
Далечината е само полилей от спомени, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??