ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
26 июн. 2016 г., 18:57

Което разплака 

  Поэзия
1075 2 18

Което разплака

 

Не би могъл да ме убиеш -

аз съм мъртво пособие,

можеш само да ме свиеш

до живо-мъртво подобие….

 

Не прежалихме своите мъртви.

Нека потънем във траур отново.

Сърцето след смърт се не кърпи,

„Пръст” хвърлям на нашето „ново”.

 

Не,  недей да ми махаш с ръка -

двамата  взехме плацебо, така е,

ала изпихме го с мъртва вода -

тя жаден не пои – всеки го знае.

 

Лягай в спомена с пиянска глава -

запращят ли в душата ти въглени -

пресегни се за чашата "жива вода"

с ръцете си от Нищото окръглени.

 

Към мен ли пътуваш сега? Ела!

Няма да питам защо се завръщаш

и си толкова скръбен (капна сълза)

и което разплака – защо го прегръщаш.....

 

Аз не съм Тя,

аз съм мъртво пособие,

бях другаде Тя,

а сега – твое подобие.

 

Казват, че Животът продължава... - Не. Смъртта продължава..., а може би тя продължава Живота.

Рената

© Ренета Първанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силно.
  • Харесах
  • Благодаря, Таня! И аз така мисля - продължават се......
  • ... продължават се едното в другото... и обратно... огнено е тук... като глътка огнена вода...
  • Много хубаво стихотворение!
  • Гавраиле, Мисана, благодаря, че сте посетили, както и за хубавите коментари!
  • "пресегни се за чашата "жива вода" с ръцете си от Нищото окръглени."

    Тук поезията е като жива вода. Първи, втори и трети куплети са рядко оригинални и взаимопроникващи се в смислово отношение, а финалът прозвучава като гонг на теорема и впечатлява. Браво, Рени!
  • Живот и смърт.Това са човешки категории.В природата има само развитие.Интересна творба.Харесах!
  • Мерси, Валентин!
  • Много хубаво стихотворение. РЕНИ. КАК
  • Благодаря ви, Василе, Mariela!
  • Много силно! Хубаво е!
  • Аз не съм Тя,
    аз съм мъртво пособие,
    бях другаде Тя,
    а сега – твое подобие.
    Даа! Хубава поанта . Хареса ми.
  • Благодаря ви, че сте били тук, Лизбет, Людмиле, Влад, Бърнс, Влади!
  • Хубави стихове, Рени! Поздравления и от мен!
  • Мрачно е, но е много вярно!
  • И двата пола се заиграват, с променлив успех, да клонират себе си в Личността на другия. Победата на единия, винаги означава смърт, както за другия, така и за онова, което ги е привлякло и свързало изначално. Малка смърт, но... смърт. Опитите продължават...
  • Страхотно е! Аплодисменти!
Предложения
: ??:??