Кога отиде си любовта ни,
изплъзна се като шепа пясък от дланта ни...
Кога свърши тази приказка,
проклинам съдбата ни - дръзка...
Кога спря в нощите да ме сънуваш,
тихо името ми да бълнуваш...
Кога в леден къс превърна си сърцето,
изстинаха и целувките под небето...
Кога отново прегръдките ти топли,
ще успокоят моите вопли...
Кога да кажа на сърцето,
отмина тежкото бреме - проклето...