Обагрени във кръв са небесата,
когато слънцето се спуска към земята –
тревите плахи да целуне нежно опитва се ветрец прохладен.
Любовна песен пеят скакалците,
вечерен здрач със полъх страстен листата букови погали,
приижда тъмнината със сенките на богове прастари,
обвива се земята във спомен тъжен и неясен блян.
Кога ще видя пак света засмян?
Кога в гърдите си отново чиста радост ще усетя –
че жив съм и копнея – кога ли ще го проумея?