на Владислав Недялков
Душата ти топла, препълнена с нежност,
сама се бичува жестоко и стръвно.
Осъжда се вечно да страда на кръста.
Забравя, че Господ е само безгрешен!
И моли с безмълвна уста опрощение.
Но сякаш не чувства, че Бог е любов!
Пропада на ада в бездънния ров...
Не вярва, че може да бъде спасена!
Перото потапя в кръвта си и пише...
Превръща скръбта и вината си в стих.
Кога ли на себе си тя ще прости? ...