Когато светлините вечер угасват
и капките дъжд забарабанят по стъклото,
отмивайки плавно грима и доброто,
страхът и надеждите бързо нарастват.
А, засегнато, егото в мен призовава
смело и дръзко за отмъщение,
тръгва на поход последният спомен -
да търси в ада спасение.
Когато душата ми черна чернее,
затрупана под жалост и злоба,
а сърцето ми скрито бавно линее,
поемам тогава глътка отрова... ...