10 июл. 2009 г., 12:54

Когато... 

  Поэзия
1112 0 10

                                       Когато...

 

 

 

Когато си отива вечерта

и струните на плачеща китара

партнират си с едно пиано старо

и друга, друга вече е нощта...

Когато гръден глас на чернокож

раздира мрака в мойта душна стая

и тайни знаци иска да извае

като със култов, ритуален нож...

Когато срещу мене на леглото

една жена в съня си тежко диша,

а аз не спирам яростно да пиша

и листът лепне в дланите ми потни....

Когато...

вече молят се за сън

и разум,

и сърце,

и морно тяло,

и всяка фибра в мене е заспала.

Душата ми

                  полита

                             пак навън...

           

 

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??