когато те няма
и не си до мен
обвивам се със самотата
и вехна като цвете
... ден след ден...
когато си далече
нашепват гласовете
като спомен и стих
не чувам гласа ти
... тъй нежен, тъй тих...
когато ги няма
целувките
и нежността на ръцете
протягам пръсти
... ангел, за да ти докосна крилете...
когато я няма топлината
доскоро оставена
от твоето тяло
аз търся я
... като ново бурно начало...
когато те няма
има само сълзи
и нищо друго няма
докато търся
... топлината на твойте очи...
студено е...
и хладно...
тялото в студ гори
о, господи... къде си
... за да ме стоплиш ти...
© Янко Петков Все права защищены