Когато...

12 окт. 2016 г., 17:21

Поэзия

1325 2 5

Когато си сам,

ей така, сам-самичък

и само дъждът ти шепти във ухото,

събираш живота във чифт ръкавици

и тръгваш към себе си,

за да се заобичаш...

Когато незнайно,

отнякъде те прониже,

онази тегоба отляво,

в гърдите

се сепвш и ето,

поемаш с дихание,

а после издишаш,

заспиваш

и нищо...

Когато светът се е свил

до кибритче

и само надеждата в утре ти свети,

внезапно движение,

взрив,

хармоничност

една-две сълзи

и един-два куплета...

Когато, когато

и само тогава,

когато безмилостно брули от север,

платната са пълни

и корабът плава,

а пътят е звезден

и, вярвай ми – верен.

Не вярвах, че мога

да мина оттатък,

където животът, тече зад клепачи,

когато от дните

боли до остатък,

когато си сам

и ти се плаче...